Остра могила

ОЧИН ДОЛ – „МАЛКАТА ШВЕЙЦАРИЯ“ – ЧАСТ 1

Първа част на фото разказа на Ivaylo Petrov Photography за китното балканско селце Очин дол.Ще започнем с малко повече информация за неговото географско месторазположение и история.В следващата част ще Ви разказкажем за природните и културни забележителности и условията за планински туризъм в селото под короната на Остра могила.

Общ изглед към село Очин дол и връх Остра могила през зимата

Очин дол е село в Сeверозападна България.Намира се в Област Враца, община Мездра.Отдалечено на 8км. от главния път София-Мездра и Искърския пролом, разположено навътре в планината, малкото живописно селце Очин дол предлага на посетителя спокойствието и красотата на запазени автентични селски бит и традиции и богата история.

Село Очин дол е първото село на община Мездра , което посреща пътуващите по пътя София – Своге – Мездра по Искърското дефиле. Само на 60 км от София и на 50км от Враца , селото е своеобразна врата към Северозапада. От тук започват и завършват община Мездра, област Враца и Северозападна България.Очин дол е и най-високо разположеното село във Врачанския Балкан – на около  630 м средна надморска височина.

История на Очин дол

Село Очин дол е съществувало от хилядолетия. Доказателство за това са три тракийски могили край селото в местността “Пресветица”, от които една е почти запазена. На същото място преди няколко години бяха открити основите на ранно християнски храм от V-VI век с голяма застроена площ от 252 кв.м. и оригинална планировка.

Строежа е триапсидна базилика с уникално кръщелно помещение, с кръст иззиден в земята и между лъчите кръщален купел. Храма се възстановява и реставрира във вид особено интересен за посетителите. Идеята е в най-скоро време кръщелното помещение да се реставрира така, че не само да се вижда, но и желаещите туристи да могат да се кръщават в това свято на толкова векове място.

Местността „Пресеветица“

Първите писмени сведения за съществуването на селото са в турски данъчен документ от 1453 година, където пише : ”… Тимар на Съгърлу Иса село Очин дол 32 домакинства и приход 1420 акчета…”.Из Искърското дефиле са действали хайдути по време на петвековното турско робство.. За борба с тях Високата порта е създавала въоражени команди. За тяхната издръжка, населението било облагано с допълнителни данъци.Основен поминък по онова време било животновъдството. В центъра на селото, местността Градинището, се намирала сграда, в която са отсядали турците и местните хора се редели да платят данъка си.Някои от данъците се плащали в натура, имало данък за овчето месо, кожите, събирали стада и потегляли през Балкана за Истамбул.Така през петвековното турско робство, жителите на Очин дол са успели да оцелеят. Те се занимавали с животновъдство и земеделие, произвеждали главно картофи, ръж и овес.През периода на 1900 година, населението се увеличава, разработват се все повече земеделски площи. В самото начало на 20 в. , гръцка  компания  започва да развива и добиването на медна руда. С разработването на мина „Плакалница“, се осигурява допълнителен поминък на хората, финансовото положение се подобрява, започват строежите на двуетажни къщи от каменни плочи, вместо от онези с шума и папрат.През 1930 година, мината спира работа и хората отново се връщат къв животновъдството и земеделието, но скалистия и силно пресечен терен на Очин дол, прави извънредно труден животът на населението и тук миграцията е силно изразена.Някои мъже са работили в кариерите на жп гара Елисейна.

Село Очин дол пази многовековна история

От начало селото било разположено на около километър западно от сегашното, в местността Мирово селище. Легендите разказват за чумна епидемия или огромно свлачище, довели до преселването му на сегашното място. Но и двете места са просторни, слънчеви, светли долове, което определя и името на селото: Очин дол – място, от което се вижда на далече. Затова и името на селото започва с думата “очи”.

Прилежащата към селото махала „Реката“ е разположена в долината на река Дълбочица. Това име реката носи от римско време. Един римски търговец изкачил върха и погледнал надолу. Видял дълбоко в ниското, между склоновете река. Нарекъл я Дълбочица. Така е останала и до днес. Махала „Реката“ се състои от дванадесет малки махалички, създадени по родов признак. Кръстени са или на най-възрастния човек от фамилията, или на местността, в която се намират. Останали са до днес къщи от Ценов трап, Капинявата падина, Меча бара, Падинката, Водно лице, Лимчищи, Свиновете, Скрадни дол, Варвитица и др.

Залез над Очиндолските поляни

Както всяко село в този край, така и Очин дол има своите оброчни места, те някога са били пет, така че образували кръст по местоположение, който защитавал селото.И до ден днешен са запазени ритуалите, оброци има в местностите: „Пресветица“(оброк на мястото на разкрития раннохристиянски храм); „Падеш“ – оброк „Св.Спас“, разположен, на най-голяма надморска височина-750м.; „Шуман“ – оброк „Св.Дух“, според преданието тук Свети дух е слизал при вярващите като вятър; „Кръст“ – оброкът се е извършвал на Петковден, ритуалът в момента не е възстановен; старите хора твърдят, че под селото е имало още едно оброчно място.

След откриването на паметника на Вазовия герой Дядо Йоцо край селото е положено началото на нов оброчен обред, който е посветен на деня на слепия. Според библейското сказание това е денят , в който Иисус Христос е върнал зрението на ерихонския слепец. Оброкът се извършва в Неделята на слепия. Това е единственото място в България, където се извършва обред, посветен на този библейски празник.

Паметникът „Дядо Йоцо гледа“ в едноименният туристически комплекс до  село Очин дол

Тежък бил животът на тукашния селянин в миналото, облагането с данъци през турското робство отежнявали неимоверно много и без това трудния начин на живот на планинците.

За да може да се оцелее в тежките планински условия е била необходима много работна ръка. Затова и семействата са били многодетни. Децата са били най-малко четири, а е имало и семейства с десет и повече деца.

При преброяване през 1925 година населението на Очин дол е достигнало почти 1000 човека. Днес в селото живеят по-малко от 170 души.

Изглед към връх Остра могила и долината на село Очин дол от туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа“

Фотограф и редактор: Ивайло Петров

© Ivaylo Petrov Photography 2019