Фото разкази

Top Model of Ivaylo Petrov Photography of theYear 2019

Топ модел на Ivaylo Petrov Photography за 2019 година и Топ Лицe на Virage Journal за 2019 година

На 28 декември се проведе традиционното коледно-новогодишно парти на екипите на Virage Journal и Ivaylo Petrov Photography в столичното заведение Unofficial Plan B.

След двугодишно прекъсване, в рамките на партито се проведе финалът на „Топ модел на Ivaylo Petrov Photography за 2019 година“, 5-то издание на нашият конкурс, до чийто финал достигнаха поетапно ТОП 16, ТОП 10, ТОП 7 и накрая в борбата за титлата останаха 3 кралици на красотата!

До ТОП 7 достигнаха прекрасните фото модели Дениз Хайрула, Гергана Желева, Ива Ангелова, Елнар Ахмед, Лина Тодорова, Николета Тодорова и Щилиана Кирева!

До финалният ТОП 3, след изключително труден избор бяха избрани Дениз Хайрула, Елнар Ахмед и Щилиана Кирева!

През годините победителки в годишният ни конкурс са били очарователните фото модели: Радост Тодорова – „Мис Вселена България 2015“ и „Мис Национален отбор 2014 – Футбол“ през 2013 и 2014 години, Александра Цветкова – „Мис Враца 2014“  през 2015 година и Михаела Иванова през 2016 година.

Организатор на конкурсът „Топ модел на Ivaylo Petrov Photography за 2019 година“ е фотографът  маг.инж. Ивайло Петров.Фотограф с над 8 години професионален опит, снимащ в областа на модната, портертната, студийната, будоарно-еротичната, предметната фотография, отразяващ събития и конкурси за красота на местно и национално ниво. Персоналната, еротичната, портретната и модната фотография са сред любимите жанрове на Ивайло Петров.

Творческият му път във фотографията изразява стремежа да запечата красиви модели по неповторим начин, да улови езика на тялото и да ги покаже по уникален начин.Главен фотограф е на онлайн изданията Virage Journal и Agro Journal. От март 2014г. до април 2016г. Ивайло Петров е част от фотографският екип на новото lifestyle списание VIA MAGAZINE, което е първото дуалистично списание в България с две корици – женска и мъжка и е изцяло авторско, от октомври 2014 вече е главен фотограф на списание VIA MAGAZINE. Удостоен с призът „Фотограф на 2014г.“ на списанието.През последните 6 години пред обектива на Ивайло Петров са застанали едни от най-популярните български фото модели, миски, плеймейтки, както и редица популярни личности от музикалните среди, актьори, политици и държавници.

Събитието беше уважено от част от водещите ни фото модели , снимали през изминалата година, колеги и приятели, а специален гост беше „Мис Вселена България 2000“ автор и продуцент на „Мис Национален отбор“, национален директор на „Мис Вселена България“ за периода 2015-2016г. и популярен топ модел от близките години, Магдалина Вълчанова със свойте синове Румен и Андрей.

Призът „Топ модел на Ivaylo Petrov Photography за 2019 година“ получи очарователната Щилиана Кирева – втора подгласничка на „Мис Вселена България 2016“ и „Мис Берое 2017“.

Призът „Топ Лице на Virage Journal за 2019 година“ получи ослепителната Дениз Хайрула – вице „Мис Родопи 2019“ и Playboy Playstar 2018.

Годишните призове за най-успешен и за най-популярен фото модел бяха връчени на победителките от Главният редактор на Virage Journal Виктория Трайкова и Главният фотограф на Virage Journal Ивайло Петров.Кралиците на красотата получиха ръчно изработени ювелирни корони от Paula Art, почетни грамоти, снимки, календари за 2020 година, букети и предметни награди от Ivaylo Petrov Photography, подаръци от „ДЗИ“, Главна агенция Враца, в лицето на г-жа Иванка Петрова – Управител и Регионален мениджър за Северозападна България.

Честито на победителките Щилиана и Дениз!Желаем им още много успехи, достигнати върхове и сбъднати мечти!Само напред и нагоре!

Фотографът Ивайло Петров с кралиците на красотата!

Дениз Хайрула има заснети, най-много, 6 фото сесии, Щилиана Кирева 4 фото сесии през изминаващата 2019 година, и двете участваха в най-важните ни проекти за годината „BE QUEEN“ и „Be Yourself“, участваха и в обща тематична фото сесия, една от най-дългоочакваните, в лавандуловите поля.Щилиана има изключително голям принос в развитието на Ivaylo Petrov Photography не само през 2019, а през последните 3 години, за което получи годишното ни отличие!Дениз беше най-популярният в медийното пространство фото модел през 2019 година и за което получи призът на лайфстайл медията Virage Jounal!

След церемонията по награждаването се проведе празнична томбола с предметни награди в която участваха всички присъстващи на събитието фото модели и гости.Вечерта продължи с коктейл-парти, в чест на победителките и коледно-новогодишните празници, с високоградусни маркови питиета и отбрани мезета!

Благодарим на всички които уважиха събитието, специално на Главният редактор на Virage Journal, Тори Трайкова за организацията, на шеф Стефан Трайков за вкусният кетъринг и че беше наш любезен домакин, на Павел Тошев, за снимките и че винаги е душата на компанията, на Паула Чупова за изработката на прекрасните корони на победителките! Усещаше се липсата на нашият Арт-директор Елеонора Радева, но пък беше достойно заместена от лъчезарната и сестра Теодора Радева!Благодарим Ви, приятели!

Весело и незабравимо посрещане на новата 2020 година с много настроение, усмивки и сред любимите хора!

Автор: ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Пробуждане с хоро в село Зверино

ПРОБУЖДАНЕ С ХОРО НА 3 МАРТ В СЕЛО ЗВЕРИНО

На Националният празник 3 март сме отново в най-будното село в Искърското дефиле, Зверино!

Пристигаме рано сутринта пред храмът „Св. Димитър“, където вече се събират първите родолюбиви българи от селото в народни носии и четнически униформи, носещи националният трибагреник.

Утрото е хладно, но кръвта гореща и духът висок!Към 9:30ч, енорийският свещенник Антон Петков завърши тържествената църковна литургия с думите „Нека Бог да пази България, Зверино и всички люде по света“.

Множеството излизе  пред черквата, за да посрещне идващите юнаци със знамена в ръце и с възрожденски песни на уста, водени от Борислав Радославов и председателя на настоятелството на Народно читалище „Факел  1926“, Цветан Николов и момчетата от МФГ „Змей Горянин“!

С тях е и колегата фотограф и наш домакин Борис Кръстев (Баце Боре), който не пропуска нито един момент от празничното шествие.

Десетки българи от с.Зверино, с.Очин дол и Искърското дефиле оформят първият лъч на празничното шествие от храмът „Св.Димитър“, което тръгва към центъра на селото, със знамена, църковни хоругви и светите икони.

По пътя, мало и голямо в народни носии и с трикольори се стича към шествието водено от възстаническото знаме на панагюрци „Свобода или смърт“ и огромен плакат „Да живее България!“

 

Колоната става все по-дълга, на мостът на селото, към нея се присъединяват и десетки дечица, облечени с четнически униформи и с пушки.

Празничното въодушевление нараства още повече, когато шествието повежда самата Райна Княгиня, на дорест кон и със знамето в ръце!

В ролята на българката ушила главното знаме на IV Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание през 1876г., влезе 8-годишната Цветилена Ценова, която гордо го развя под звуците на едноименната песен „Кой уши байрака, кой му тури знака…“!

В същото време от към с.Игнатица пристига вторият лъч на шествието, водено от млади момичета в народни носии и с трикольори!

Третият празничен лъч идва от към село Оселна, предвождано от „млад юнак на коня“ с  развято българското знаме в ръка и пушка на рамо!“Същинки Георги Бенковски“, си говорят бабите на площада.

Трите лъча на празничното шествие се обединиха пред събралото се  множество от хора на площада на Зверино.

На сцената със заветите на велките български революционери Васил Левски и Христо Ботев, на площада в Зверино, възпитанците на Средно училище „Св. Климент Охридски“ изнесоха рецитал посветен на националният празник 3 март вкюлчващ емблематични стихотворения на Христо Ботев – „Хайдути“, Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ и др.

Те припомниха историята на селото в борбата за свободата и трагичната му участ, непощадено от зверствата на османските поробители.От тези времена идва и името на сегашното село – Зверино, за да се знае и помни за зверствата на тираните.

Края на рецитала даде началото на кулминацията на празника – „Пробуждане с хоро“. Село Зверино се включва за втора поредна година в инициативата на Сдружение „Азбукари“ и Цвета Кирилова, посветена на Националният празник на България.

Родолюбивата инциатива се провежда за четвърта година в България и в чужбина, в десетки градове и села, обеденинени на празника, играещи хоро – символ на българщината, непреклонният дух и единност и национална идентичност.

В Зверино на хорото се хванаха стотици българи, ръка за ръка, със развети знамена, стотици сърца забиха в един ритъм!Празничното хоро поведе ръководителят и хореограф на Фолклорен танцов ансамбъл „Мездра“, Мирослав Аспарухов в македонска народна носия, заедно със свойте танциори, облечени в носии от различни фолклорни области на България!

На хорото се хванаха и танциорите от Клуба за народни танци „Хорце, винце и още нещо“ и Танцова формация „Хоп-троп на хорото“ при Средно училище „Св. Климент Охридски“, Зверино, както и стотици хора от селата в Искърското дефиле.

Под звуците на знаменитата родопска песен „Рипни Калинке“ се изви дълго хоро носещо духа и магията на Родопите и величието на Стара Планина.

Повече от 20 минути, над 500 родолюбиви българи не се пуснаха от хорото, което завърши с емблематичното за северна България „Дунавско хоро“ на Дико Илиев и възсторжени възгласи „Българи юнаци“ и „Да живее България“!

За пореден път, организаторите на събитието, заедно с жителите на Зверино и гостите от околните села от Дефилето, показаха отлична организация и че чрез свойте задружни усилия могат да покажат на цяла България „Де е Българското?“ – то е тук, в сърцата на балканджиите, пазещи завета на дедите ни, в непреклонният дух, в истинското родолюбие, съхрнанено във времето и предавано през поколенията.

Силно впчателение прави, че много млади хора вземат участие в Делото, с малко средства, но с огромно желание и воля, че липсват политически речи и предизборни препратки, към които не малко държавници и политици се опитват да насочат вниманието на събралите се хора на 3 март, както и на други национални празници.

През последните години будни зверинци възстановиха традиционното Коледуване, провеждането на „Богоявление” при устието на река Златица, хвърлянето на кръста и мъжкото хоро. По повод провеждането на Ботевите празници е създадена група „Ботеви четници” и за пръв път е пресъздадено преминаването на  Ботевите четници през с.Зверино с командир Никола Войновски през 2017г. Успешно са проведени две издания на Национален фолклорен фестивал „Змей Горянин”, през 2017 и 2018 година.

 Още кадри от празничният 3 март в село Зверино може да разгледате на официалната Facebook страница на Ivaylo Petrov Photography.

➡️ #IvayloPetrovPhotography 📷➡️ www.facebook.com/IvayloPetrovPhotography 📸➡️ www.ivaylopetrovphotography.eu 📷

Публикувахте от Ivaylo Petrov Photography в Събота, 9 март 2019 г.

 

Да живее България!

Автор и фотограф: Ивайло Петров

Ochin Dol – Part I

ОЧИН ДОЛ – „МАЛКАТА ШВЕЙЦАРИЯ“ – ЧАСТ 1

Първа част на фото разказа на Ivaylo Petrov Photography за китното балканско селце Очин дол.Ще започнем с малко повече информация за неговото географско месторазположение и история.В следващата част ще Ви разказкажем за природните и културни забележителности и условията за планински туризъм в селото под короната на Остра могила.

Общ изглед към село Очин дол и връх Остра могила през зимата

Очин дол е село в Сeверозападна България.Намира се в Област Враца, община Мездра.Отдалечено на 8км. от главния път София-Мездра и Искърския пролом, разположено навътре в планината, малкото живописно селце Очин дол предлага на посетителя спокойствието и красотата на запазени автентични селски бит и традиции и богата история.

Село Очин дол е първото село на община Мездра , което посреща пътуващите по пътя София – Своге – Мездра по Искърското дефиле. Само на 60 км от София и на 50км от Враца , селото е своеобразна врата към Северозапада. От тук започват и завършват община Мездра, област Враца и Северозападна България.Очин дол е и най-високо разположеното село във Врачанския Балкан – на около  630 м средна надморска височина.

История на Очин дол

Село Очин дол е съществувало от хилядолетия. Доказателство за това са три тракийски могили край селото в местността “Пресветица”, от които една е почти запазена. На същото място преди няколко години бяха открити основите на ранно християнски храм от V-VI век с голяма застроена площ от 252 кв.м. и оригинална планировка.

Строежа е триапсидна базилика с уникално кръщелно помещение, с кръст иззиден в земята и между лъчите кръщален купел. Храма се възстановява и реставрира във вид особено интересен за посетителите. Идеята е в най-скоро време кръщелното помещение да се реставрира така, че не само да се вижда, но и желаещите туристи да могат да се кръщават в това свято на толкова векове място.

Местността „Пресеветица“

Първите писмени сведения за съществуването на селото са в турски данъчен документ от 1453 година, където пише : ”… Тимар на Съгърлу Иса село Очин дол 32 домакинства и приход 1420 акчета…”.Из Искърското дефиле са действали хайдути по време на петвековното турско робство.. За борба с тях Високата порта е създавала въоражени команди. За тяхната издръжка, населението било облагано с допълнителни данъци.Основен поминък по онова време било животновъдството. В центъра на селото, местността Градинището, се намирала сграда, в която са отсядали турците и местните хора се редели да платят данъка си.Някои от данъците се плащали в натура, имало данък за овчето месо, кожите, събирали стада и потегляли през Балкана за Истамбул.Така през петвековното турско робство, жителите на Очин дол са успели да оцелеят. Те се занимавали с животновъдство и земеделие, произвеждали главно картофи, ръж и овес.През периода на 1900 година, населението се увеличава, разработват се все повече земеделски площи. В самото начало на 20 в. , гръцка  компания  започва да развива и добиването на медна руда. С разработването на мина „Плакалница“, се осигурява допълнителен поминък на хората, финансовото положение се подобрява, започват строежите на двуетажни къщи от каменни плочи, вместо от онези с шума и папрат.През 1930 година, мината спира работа и хората отново се връщат къв животновъдството и земеделието, но скалистия и силно пресечен терен на Очин дол, прави извънредно труден животът на населението и тук миграцията е силно изразена.Някои мъже са работили в кариерите на жп гара Елисейна.

Село Очин дол пази многовековна история

От начало селото било разположено на около километър западно от сегашното, в местността Мирово селище. Легендите разказват за чумна епидемия или огромно свлачище, довели до преселването му на сегашното място. Но и двете места са просторни, слънчеви, светли долове, което определя и името на селото: Очин дол – място, от което се вижда на далече. Затова и името на селото започва с думата “очи”.

Прилежащата към селото махала „Реката“ е разположена в долината на река Дълбочица. Това име реката носи от римско време. Един римски търговец изкачил върха и погледнал надолу. Видял дълбоко в ниското, между склоновете река. Нарекъл я Дълбочица. Така е останала и до днес. Махала „Реката“ се състои от дванадесет малки махалички, създадени по родов признак. Кръстени са или на най-възрастния човек от фамилията, или на местността, в която се намират. Останали са до днес къщи от Ценов трап, Капинявата падина, Меча бара, Падинката, Водно лице, Лимчищи, Свиновете, Скрадни дол, Варвитица и др.

Залез над Очиндолските поляни

Както всяко село в този край, така и Очин дол има своите оброчни места, те някога са били пет, така че образували кръст по местоположение, който защитавал селото.И до ден днешен са запазени ритуалите, оброци има в местностите: „Пресветица“(оброк на мястото на разкрития раннохристиянски храм); „Падеш“ – оброк „Св.Спас“, разположен, на най-голяма надморска височина-750м.; „Шуман“ – оброк „Св.Дух“, според преданието тук Свети дух е слизал при вярващите като вятър; „Кръст“ – оброкът се е извършвал на Петковден, ритуалът в момента не е възстановен; старите хора твърдят, че под селото е имало още едно оброчно място.

След откриването на паметника на Вазовия герой Дядо Йоцо край селото е положено началото на нов оброчен обред, който е посветен на деня на слепия. Според библейското сказание това е денят , в който Иисус Христос е върнал зрението на ерихонския слепец. Оброкът се извършва в Неделята на слепия. Това е единственото място в България, където се извършва обред, посветен на този библейски празник.

Паметникът „Дядо Йоцо гледа“ в едноименният туристически комплекс до  село Очин дол

Тежък бил животът на тукашния селянин в миналото, облагането с данъци през турското робство отежнявали неимоверно много и без това трудния начин на живот на планинците.

За да може да се оцелее в тежките планински условия е била необходима много работна ръка. Затова и семействата са били многодетни. Децата са били най-малко четири, а е имало и семейства с десет и повече деца.

При преброяване през 1925 година населението на Очин дол е достигнало почти 1000 човека. Днес в селото живеят по-малко от 170 души.

Изглед към връх Остра могила и долината на село Очин дол от туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа“

 

Фотограф и редактор: Ивайло Петров

© Ivaylo Petrov Photography 2019